Влиянието на алкалността в котелната промишленост и нейните решения
1. Определение:
Алкалността се отнася до общото количество вещества във водата, които могат да неутрализират силните киселини. Такива вещества включват силни основи, слаби основи, силни основи и слабокисели соли. Алкалността в естествената вода се причинява главно от бикарбонат (бикарбонат, същото по-долу), карбонат и хидроксид, сред които бикарбонатът е основната форма на алкалност във водата. Източниците на замърсяване, които причиняват алкалност, са предимно отпадъчните води, изпускани от производството на хартия, печатането и боядисването, химическата, галваничната и други индустрии, както и загубата на детергенти, торове и пестициди по време на употреба. Алкалността и киселинността са важни показатели за преценка на качеството на водата и контрола върху пречистването на отпадъчните води. Алкалността също често се използва за оценка на буферния капацитет на водните тела и разтворимостта и токсичността на металите в тях. Определението за обща алкалност се използва по-често в инженерството, което обикновено се характеризира като концентрационна стойност на калциевия карбонат.
2. Вредата от алкалността:
Когато алкалността на котелната вода е твърде висока, това може да причини алкална корозия и корозионно напукване на тръбата на водната стена; това също може да доведе до пенообразуване на водата в котела или дори да произведе" пара вода" и влияят върху качеството на парата. За нитови или разширени котли прекомерната алкалност също може да причини разяждащо омекотяване. Твърде високата алкалност също ще доведе до мехурчета, за да накара парата да пренася сол и да образува солна скала, а също така е лесно да се предизвика съвместно изтичане на пара и вода, което води до аварии на прегревател с воден чук и водопроводни чукове и сериозни парни съоръжения загуба.
3. План за тестване:
① Титруване на киселинно-алкален индикатор
Принцип: Водната проба се титрува със стандартен разтвор до определената стойност на рН и крайната точка може да се прецени по промяната на цвета на добавения киселинно-алкален индикатор при тази стойност на рН.
Когато се титрува, докато фенолфталеиновият индикатор се превърне от червен в безцветен, стойността на рН на разтвора е 8,3, което показва, че хидроксидните йони във водата са неутрализирани и всички карбонати се превръщат в бикарбонати. Формула на реакция: OH - {{3}} H {{6}} → H2OCO32-+H+
Когато HCO3- се титрува, докато метилът се промени от оранжев на оранжев, стойността на рН на разтвора е 4.4-4.5, което показва, че бикарбонатът във водата е неутрализиран. Реакцията е както следва; HCO3 - {{7}} H+-H2O+ CO
【Инструкции】:
1. Използвайте пипета за точно пипетиране на 10 ml водна проба.
2. Поставете водната проба в чиста конична колба.
3. Добавете реагент 3-та алкалност (1) (HR) и разклатете добре. По това време разтворът трябва да е червен. Ако е безцветен, това означава, че стойността на алкалност на фенолфталеина е 0. Накиснете в стъпка 5.
4. Докато разклащате конуса, добавете реагента за алкалност (3) (HR) вертикално. Добавяйте по 1 капка на всеки 3 секунди, докато разтворът просто стане безцветен. Запишете броя на консумираните капки реактив (N1).
5. Добавете 3 капки реагент за алкалност (2) (HR) и разклатете добре. По това време решението беше зелено.
6. Продължете да капете реагента за алкалност (3) (HR), докато разтворът се превърне от зелен в тъмночервен, и записвайте броя на консумираните капки реагент (N2).
7. Изчисляване на резултата: Алкалност на фенолфталеин: N1 × 10 (mg / l)
Method Обемен метод
Принцип: Алкалността може да бъде разделена на алкалност на фенолфталеин и обща алкалност. Алкалността на фенолфталеина е количеството, измерено, когато фенолфталеинът се използва като индикатор, а крайната точка рН е 8,3. Общата алкалност е количеството, измерено, когато метиловият оранжев се използва като индикатор, а крайната точка pH е 4,2. Ако алкалността е много малка, общата алкалност трябва да бъде метилово червено-метиленово синьо като индикатор, а крайната точка pH е 5,0. Обща алкалност: (N1 ＋ N2) × 10 (mg / l)
